TOP-TOURS - SOCIETY

Ленин казва, че държавата е средство за експлоатация на масите. А как се осъществява това след като всеки си мисли, че държавата е баница, в която и той има пай. Много просто. Всеки носи за баницата, а баничарят реже както си знае. Държавата ли експлоатира, както казва Ленин? Кой раздава службите?
Човешкото общество е най-добре организирано в сравнение с обществата на другите животни.
И вълкът е арабия, стига да е паралия.
Сентенция - най-убедителният начин за изразяване на всяка банална истина.
Целта на изкуството е не само да отразява правдиво действителността като ни занимава с интригуващи истории, за да задоволи любознателността или да ни трогва, за да компенсира обеднелия ни на чувства живот. Отразявайки действителостта, изкуството няма да ни отведе по-далеч от това, което знаем и което не ни е променило. Днешното изкуство е плахо, аполитично, изкуство на наслади и забавления. Истинското изкуство е огън, за което Микеланджело казва че"за да го разбереш, трябва първо да умреш". Истинското изкуство трябва да буди съвестта, да отрезвява мисълта, да завладява съзнанието на хората с величието на идеите си. Истинско изкуство могат да създават само тези, които истински живеят, надживяли суетата на всичко преходно.
Критерият за оценка на положителния човек не трябва да бъде изграден въз основа на това, колко е полезен за конкретния случай или дело. Положителният човек трябва да бъде изграден така, че да вижда ясно конкретното в глобалното и да подхожда от глобалното към конкретното. Позицията: "Това се иска от нас - това ще дадем" е равностойна на :"Ние няма да оправим света", т.е липса на глобално виждане. Всеки е дошъл на този свят с определена мисия, за да я осъществи. У всекиго е заложена способността да вижда оня свой, житейски път на развитие, който най-дълбоко хармонира с природната му даденост и който единствено може да го ощастливи.За беда, безбройни са факторите, които са причина за закърнялата способност у възрастните да виждат така света.Ето това е един примерен глобален проблем. Нашата гражданска позиция трябва да ни насочи към конкретното - в случая да направим така, че да запазим у младите това, което ние сме загубили.
Друг пример - опасното въоръжаване на човечеството. Тръгвайки към конкретното от този глобален проблем ще стигнем до същото заключение, защото всичко започва и се свежда до хармоничното в човека, защото в крайна сметка човек живее за да бъде щастлив. А последното е следствие от обогатяването - не от разрухата, от развитието - не от загиването. Така че, в глобалния проблем трябва да можем да видим частното, конкретното, съдържателното, което да осмисля и завладява живота ни. Макар и дребно на вид в него се крие перспективата, чиито тенденции утре ще дадат същината и формата на глобалното. Както казва Х.Ман в "Дух и дело": Трябва да виждаме голямото като малко, а малкото като голямо поради своята човечност". А къде другаде може да са назрели тези условия, ако не в соц.общество? Ето я историческата обоснованост. Остава само дързостта, която зависи само от нас. Не други, а ние трябва да покажем на света красотата на човека. Положителният човек носи тази красота. Тя предизвиква дързостта, която трябва да разкрепости първо нашето съзнание, да ни оттърси от предразсъдъци и стари суетни ценности. Ето това в основни линии е принципната същност на положителния човек.
Държавата е майка-кърмилница. Този, който се е оствил да го храни е длъжен да лае и да хапе.
Преуспяващ човек / пробивен човек / - Същество, което владее всички средства за лично обогатяване, които закона му позволява с мълчаливо съгласие.
Работил съм на повече от 25 места. Познавам хиляди хора от най-различни професии, хора с високо служебно положение, авторитетни, преугоени от благополучието на живота им, хора жизнени и с прекрасно здраве, хора обичащи и обичани. И въпреки това не съм срещал по-щастлив човек от мен, несретника, проблематичния болник, терзаещия се, но непоправим и самобитен идеалист, виждащ цялата безсмислица на този суетен живот. И цялото ми щастие се състои в това, че усещам красотата на цялата тази хармония, която съществува в природата и в човека, виждам как целия живот може да се промени така, че всички да бъдат щастливи.
Аз виждам как човекът твори изкуството да живее, как върви стъпка по стъпка, макар по най-трънливия път към безсмъртието. Някога ще се върна на тази Земя за да го изживея.