ЗАЩО ТАКА УСТРОЕН Е СВЕТЪТ?

   Кому е нужен той да е такъв?
   Едва днес ще си зададат този въпрос американците. Защото само огромната трагедия кара човека да се замисли за простите истини. Няма и не може да има щастие основаващо се на ценности, които игнорират човешкия дух по пътя му към самоопределение.
   От тук произхождат световните противоречия.
   Това не само изправя в противопоставеност държавите, то се корени вътре в самите общества, и най-вече във "високо развитите" държави. Във всяко общество, където материалното богатство е мярка за благополучие, колкото повече се задоволява тази ценност, толкова по-рафинирано се заобикаля истината. Единствено "младите", докато все още не са деформирали духовната си уникалност, го усещат и реагират, бягайки от действителността. Но къде да се скрият. Светът е такъв навсякъде. И глобализацията ще го довърши съвсем, защото се основава на същите ценности. Ако една несправедливост се отглежда с толкова старание в едно богато общество, с колко ли бруталност тя ще се налага на останалия свят. Нима не сме свидетели на този факт. Или и ние предпочитаме да си затворим очите, защото грубата ни материална същност не допуска на ясният поглед да види истината. А истината е проста. Този капитализъм не води към никъде. Материалното богатство не значи нищо, когато то не ощастливява хората, не служи на техния естествен стремеж да се обичат, да обичат светът такъв, какъвто е, многообразен и различен. А това, че не е така, се вижда на всяка крачка, във всички акпекти на високо развитите капиталистически общества. Погледнете само изкуството им. Дори научно-фантастичното,отразяващо една бъдеща действителност, те не могат да освободят от ценностната си система. Научно-техническия прогрес ще достигне до там дори да се телепортират хората, но нравствеността ще си остане все така примитивна, себична и егоистична.
   И това е резултат от единствения факт - СТРАХЪТ.
   Страхът да разкрием себе си, защото можем да останем неразбрани.
   Страхът да обичаме другите, защото няма да получим същото. \Защото щастието ни е във вземането, а не в даването\
   Страхът, че няма достатъчно от всичко за всички, което поражда егоизма ни. \Но, ако се обичахме, щяхме да видим, че има от всичко за всички на тази планета и ценностите ни щяха да бъдат други.\
   Страхът, че сме безнадеждно слаби, което поражда в душите ни омраза и жестокост.
   Страхът, че сме грешни, което религиите толкова добре са се постарали да ни го втълпят.
   СТРАХЪТ, ЧЕ СМЕ СМЪРТНИ, което е резултат от всички тези страхове.
   И само тези, които са усетили Божията любов, знаят, че всичко е една измислица, която води към гибел всички.

                      Защото всички ние сме ЕДНО. Ние сме ЕДИН. Ние сме БОГ.

Ради Чухлев 06.23 часа , 12 - 09,2001г.