ПРОБЛЕМЪТ НА ПЪТЯ

   През тази година се нагледахме на ужасяващи катастрофи по Българското черноморие. Особено лятото донесе много скръб и не по-малко размисъл за безумието, арогантността и безотговорността, демонстрирани и по пътищата на страната ни. Всички ние, участниците в автомобилното движение, познаваме много добре това явление. Всички ние сме еднакво отговорни пред него най вече с бездействието си. Защото не може в една така желаеща да се нарече правова държава, едва един процент, а може би и по-малко, да "изправя на нокти" останалите участници в движението. Не че останалите сме безгрешни, много отговорни и достатъчно разсъдни. Но има шофьори, чиито поведение е явно престъпление. Те изпреварват на забранени места без да се замислят, отнемат предимството, като че ли то им е дадено по право. Поведението им не е пренебрежение - това е твърде меко казано. Поведението им е демонстрация на превъзходство. Те не зачитат нищо и никого. Дори пътната полиция, която понякога съжалява, че ги е спряла. Няма закон. Няма правила. А всички ние, останалите, колкото повече на добитчета се правиме, толкова повече за добитчета ни вземат.
    И така… безправието и беззаконието шестват и жънат жертви по пътищата ни.
   Няма и не може да има закон, който да установи порядък по пътищата ни. Контролните органи и шофьорите си играят на котка и мишка. И едните, и другите знаят, че си играят на залъгалки. Колкото повече правила, колкото повече закони (ограничения), колкото повече полиция - толкова повече предпоставки за корупция. Единствения изход е обществения самоконтрол. Дойде време когато, обществото САМО трябва да осъзнае, че държи собствената си съдба в собствените си ръце. Идеята е много проста и много ефективна. Когато самонадеяните, играещи "ва банк" с движението по пътищата, почувстват, че останалите са тези, които "контролират" поведението им, ще разберат, че всички ние сме едно, с една обща съдба и обща отговорност.
   Почти всички от нас имат мобилни телефони. Всеки, по всяко време, може да се обади на един лесно избираем телефон, свързан с централна компютърна система, записваща и класираща данните денонощно. По пътищата трябва да бъдат поставени табели подканящи шофьорите. Като например: "Моля позвънете на ОКА\обществен контрол на автомобилистите\ на тел……….". Нямам идея как ще бъдат наказвани и, изобщо, дали ще бъдат наказвани онези, за които повишаването на адреналина е начин на живот. Резултатите от това начинание ще подскажат следващата стъпка. От данните в компютъра ще се разбере, кои безпардонно игнорират себеподобните си и какъв е техния дял в автопроизшествията.
   Аз съм сигурен, че повече от 90% от участниците в движението ще приветстват това начинание. Ще има и такива, разбира се, които с удоволствие биха натопили някого. Но това ще бъдат именно тези, за които пътната война, носеща толкова много жертви, не значи нищо. А и тези клеветници ще бъдат лесно откривани, ако се наложи.
   Животът ни е изпълнен с предизвикателства, поставящи на изпитания нашата доблест. Мнозина от нас започват да се замислят, че игнорирането на простите истини не ни прави нито по-велики, нито по-щастливи. Че примиряването и малодушието са акт на персонална безотговорност. И, че наложеното ни неравноправие е нормалния начин на живот в така нареченото демократично общество. Болшинството от нас живеят с представата за справедливост като за равни права за утвърждаване. Ако не друго хубаво, то поне само идеалистичното чувство за равноправие ни остави комунизма. След него старта бе за всички един, но когато "свирна свирката" някои се оказаха на финала.
   Този наш "капитализъм" най-ярко контрастира на пътя и всички от нас го виждат. Той показва на всички нас цената, която всички плащаме.

Ради Чухлев: 10-09,2001г.