TOP-TOURS - SOCIETY

Дали някога ще мога да разкрия на хората онова, което ме изпълва с такива небесни чувства? Колко е хубаво, колко е приятно да се живее в него свят!
И все пак, за да се стигне до там, трябва да работя сам, но с работа лишена от комерсия. То расте в мен, искам да го напиша, но не мога. Какво е то? Защо не мога? Чувствам, че е огнена материя. Само силният дух може да се докосне до нея. Аз ли съм избраникът? - все още съм твърде слаб. Малко е да доживееш прозренията на Микеланджело. Спомням си филма. Нещо в мен извика силно, като че ли го оплакваше:"Микеле" - тогава всичко разбрах. Беше ВРЕМЕТО, хълмът, осеян с избелели мраморни камъни, обрасли във вековна трева.
Четох"Последната битка на Алиенде". Лукаво мислех, че можел да задържи властта, но е било напразно. Така е трябвало да стане. Прозрях историческата необходимост и не е жалко, че тя жертва такива колоси. Именно това доказва неизбежността на неумолимата природа и нейния исторически ход. \ Сега, след като написах всичко това не трябва да се връщам при него, дори някой да го прочете. Не трябва да се изкушавам. Това е дребнавост\\
И най-възвишеното произведение на изкуството ще направи от младежта, такава, каквато е днес, само консуматор. Младежта жадува творчество - лично, житейско, ощастливяващо.
Как по детски наивно се борим за мир. Ние не можем да разрешим противоречията у нас,да изградим една справедливост в общество, което се нарича социалистическо, камо ли това да постигнем в световен мащаб.
За да пишеш, трябва да бъдеш убеден, че казваш най-важното нещо на света.
И най-великото писание е направило най-малко човека щастлив и то до толкова, като е събудило онова, което е заспало в него. Останалото е свършила неговата възторжена деятелност.
Няма книга,която е научила човека как да живее. Защото изкуството е пиянство към оня свят живот, който вечно се изплъзва на самия творец.
Онова, към което се стреми неукротимия човешки дух, не се обяснява с никакви изразни средства. То е подвластно на децата,докато са неми пред света.
Колко е всеотдайна природата. Тя неуморно влага цялото си богатство и разнообразие в човека, въпреки че всеки неотменно следва единствения път - да й измени.
Слепите нямат вина, че са слепи. Също е и за слабите. Тежко на този, който е посветен в тайнството на живота. Нему е дадено да избира: огъня или кръста.