- В заведенията има и хора,които скучаят и са съвсем безучастни,особено младите.Но какво да правят,къде да идат?Нали човек се оценя от отношението на останалите.Когато нямат свой свят и свое поприще,остава им средата и нейното мнение.Какво ще пият,как ще пушат-всичко това се прави заради нея.Това правят най-вече по-младите, защото какво биха представлявали ако не почувстват авторитета и не задоволят бедното си самочувствие.По късно това става ежедневие, нещо обикновено, в/у което не се замислят.Бедните, те не знаят, че това не е живота.А имат всичко.Как красиво танцуват.Колко фантазия и красиво чувство имат - всичко това ,защото се излива от тяхната уникалност.
Навън луната блести ослепително. Скрива се зад високите облаци. Пълнолуние. Улица, дървета. Есен е. Има нещо чародейно. Като че ли преоткривам като дете света. Чувствам се като пътник, когото никой не познава. И искам да си остана такъв. Такъв човек е най-истински. Всичко може да "види". Усещам дори настроенията им, духовния им свят.
И аз пуша и пия като тях.
Ужасно е, че повечето от диско музиката е плод на безпътните ценности. Или може би така ми се струва? Но такава се приема само от такива хора.
13-ти октомври. Ужасно страдам. Ходя да прося работа. Чувствам се ненужен за хората, въпреки, че съм съгласен да продавам своя труд. Толкова е ужасно. Няма с кого да го споделя. Хората ме смятат за нещо повече от тях. Горките. Те са слаби в тази огромна машина, към която са се приспособили. И аз мога да бъда "препоръчан от някого "като стока и така да се простя с достойнството си, да заблудя в себе си истината за несретността на добродетелта.
- Не знам има ли на света човек, който е оцелял жевеейки честно и почтено, защитавайки човешкото си достойнство. Просто загивам. Всичко трепери в мен. Много е болезнено, като че скопяват душата ми.
- Не образованието трябва да служи на обществото, а обществото на образованието, за да може да се създаде човекът на великолепието, човекът от нов тип, човекът на бъдещето, човекът на красотата.
- Когато човек продава труда си за пари, той не може да не се замисля за цената, защото тя е негова. Трудът и животът са едно и също нещо.
- Ревностен привърженик на установения ред е само плебеят. Лишен от богатство на въображение, лишен от възвишени естетически ценности,в установения правов ред той намира закрила на себичните си интереси и отговори на своето скудоумие, които може да прикрие само с преданост и служба.Във всяка обществено - икономическа формация той е носител на регреса. Разбира се, за оправдание, той има безброй "основателни" аргументи. Но обладан от страха, той никога няма да прозре в човешкия живот другия аргумент, носител на възвишен духовен живот, живот движен от светлото съзнание на твореца, разкрепостен от суетата на предразсъдъците и властта. Само във власта плебеят намира смислъла на своето съществуване.
- Истинският човек не може да притежава власт, защото тя накърнява преди всичко неговото достойнство, принизявайки това на хората. Следователно власт притежават само тези, които нямат достойнство.
- Човек вижда хората такива, какъвто е той самия. Ако се е възкачил над тях с чувството на "господарска тога", той безспорно е роб. Ако се смята за пастир, значи е овца. Големият човек тачи достойнство на хората повече от своето,за да си позволи такава низост.
- Висотата на социалистическо съзнание не се измерва със степента на преданост към установения ред, а със степента на непримиримост към него.
- Благополучието на едно общество зависи единствено от неговата надстройка, даваща на индивида възможност да се доближи до своята природна даденост.
- Училището не сьбужда заложбите. То култивира стандартна нравственост.
|
 |
СЕНТЕНЦИИ, МИСЛИ, АФОРИЗМИ, ПРЕЖИВЯВАНИЯ
