TOP-TOURS - SOCIETY

Изгарям от желание да видя хората верни на себе си, да ги видя живеещи в своя първичен, духовен свят. Може би ще бъдат различни, дори противоположни на мен / такова е многообразието на живота/, но защото ще бъдат възторжени, щастливи и красиви ще бъда безкрайно доволен. Тогава ще построим новото общество....то се знае какво.
Кому са нужни паметниците, щом като те възпитават в подражаване на идола, без дори да се загатне, че идолът не е подражавал никому.
Човекът е необятна, неразгадана вселена. Макар и такава, имайки предвид себе си, за мнозина тя е с радиус от главата до половите органи с център стомаха.
Любовта е нещо като нагон към обладаване на духа, а не на тялото. Всяко отклонение е перверзия.
17 януари 1980 год. Животът е едно безконечно суетене. Гледам как всяка сутрин най-симпатичната, най-нежна, най-човечна медицинска сестра идва на работа. Върви като всички останали, изминава обичайния път, преоблича се, влиза в стаята за инжекции и върши винаги все едно и също нещо като, че ли от години наред. Превърнала се е в робот, който с всеки ден се обездушава....Зная, че трябва да работи, да бъде полезна на обществото, на своето семейство … и така трябва да е. Но като гледам с какво безразсъдно разточителство прахосваме тези средства спечелени с толкова жертви. И как се опитваме да се наслаждаваме на придобитите с парите ни предмети. И как неусетно трупаме, трупаме суета в/у вещи, вещи в/у суета, докато един ден разберем, че никому не е било нужно, дори на децата ни, нито нашата непрестанна грижа, нито нашия прекомерен труд, следователно живот. Добре, че хората не го виждат, защото и малкото, което допринасят ще се изпари пред неумолимия въпрос: "Какъв е тогава смисълът на този живот?" А може би не се замислят или просто не искат да се замислят.
Хората живеят и умират. И така е от сътворението на света. Но това не ме успокоява, защото човекът е велико същество. Той се ражда безсмъртен, а умира с всеки прежален ден.
За какво живее човекът? Може би от ужасяващата мисъл за смъртта? Или защото трябва да постигне някяква цел: да печели пари, както правят всички, да построи къща/ не дом/ както правят всички, да яде и да пие/ не да се храни/ както правят всички. Да напипа лекото и на "хляба мекото", към което се стремят всички, да възседне Росинанта дилетантът, за което си мечтаят всички или със суета и слава да окичи празна гл`ава, в джамбурета и фиести със схоластици, догматици, раболепни, достолепни, подлизурки, мижитурки дет е ножа, дет е хляба. Но търпи за да си спаси душата. За това живей човека-роб да бъде на земята.
Към " единство на редиците" апелира държавника-джудже, за да превърне морето от народ в локва за газене. Големият държавник покорява умовете със силата на идеите, разкрепостяващи съзнанието дори от традицията.
Ако възбудиш съвестта на хората, властта ще те обвини в подстрекателство. В същото време, целият този установен начин на живот"законно" приспива съвестта, но това не е подстрекателство.
Аз съм скитник, също като онези кучета, които нямат стопанин. Но аз не искам да бъда господар никому и също като тях не искам да бъда нечия собственост. А скитащите кучета ги убиват, нали?